Стихове

Живот

Разказах всичко, за което зная.
Създадох туй, което пожелах.
Достигнах в себе си до края
и мечтите станаха на прах.

Сега за нищо не мечтая.
Със теб в едно се слях.
Нищо да ми обещаваш
вече не желая аз.

Свободна в тебе се разтварям;
пламенното ти сърце разбрах.
Отпивам съвършена от живота –
достатъчно от тленността познах.

 

Свобода

Дълбоко в мен живота
напъпва смело и цъфти.
Разперва истински крила;
не гони мамещи съдби.

Далеч от глъч, от суетата
в тихото на вечната душа
радостен открива красотата
на своята реална свобода.

И верен вдън, коса отмята
и диво втурва се в игри.
Ликуващ крачи по земята,
над ней не рачил да лети.
 
 

Дръзвам

Дръзвам да обичам.
На любовта се вричам.
С очи отворени широко
гмурвам се дълбоко.

Дръзвам да повярвам
на сетния човек.
Да го опазя в себе си
давам си обет.

Светъл, няма да го дам
на грозните поверия.
Цял ще си остане там –
тайнствена мистерия.

И ако се окаже само тежест,
ще му влея моята душа –
цялата ми вяра-свежест.
После ако ще и да умра.

Есен

Как дава ми и как ме гали,
люля ме стихията Земя.
В обятията си как ме пали
с неподвластна красота.

Светещата нежна есен,
въздуха – резлив кристал,
как будят мойта песен
и ме издигат като крал.

Далече как над маранята,
над мрака мътен на света,
смехът прославя светлината:
животът грейва полудял.

Есенна Витоша  

Не мога да спра да те гледам.
Омагьосваш ме с красота,
с цветовете на прелестна есен,
с украсата на възрастта.

С покоя на минали страсти,
с безчет неща изживяни,
с шарени мигове насъбрани –
с багрите на есента.

Влизаш в света ми с омая,
докосваш ме горда, но без суета.
Внасяш в духа ми безкрая –
безмълвна, премъдра, добра.

 

Пирин

Изправеният гръб на планината
в дробовете ми прелива сила.
Игриво гмурка се в краката,
безспир из мене се извива.

Знае сякаш колко дълго чаках
срещата със тревната й грива;
скоците из диви камънаци
и целувката й, дето ме умива.

Нежно мислите ми да разроши
бурите ми да успокои.
Да се размина пак на косъм
с давещите в мен води.

 

Детето

Детето внася в мрачния ни свят,
вторачен в себе си, пропит със яд,
разкош от светлина изгубена.

Че твърде дръзка пречи и блести?
Че уморява с празник слабите очи?
Реши да гледаш, даже да боли.

Кърви отново честен… прогледни.
Сърцето ти – отрокът недолюбен,
от радост онемял, благодари.

Реклами

2 Responses to Стихове

  1. Ами да, това е – плодът на болката е мъдрост, ако е минала през любещо сърце. С обич и уважение.

  2. Да, това е, ако болката е дестилирана през любовта се получава това прекрасно творчество 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s